Формите на конкуренцията като начин на съществуване на съвременните фирми

[sg_popup id=1] Класическите дефиниции разделят конкуренцията на свободна и ограничена или съвършени и несъвършени пазари. Както във почти всеки аспект на маркетинга и тук Котлър пердлага своето по-прагматично виждане. Той разделя конкуренцията на четири равнища:

· Маркова конкуренция- производителите се конкурират по отношение на един и същ или подобен продукт. Целевия пазар е дин и същи, а цените са подобни. Това е мястото където брандинга изиграва своята роля. Когато пазара, продукта и цената са еднакви борбата е безмилостна, и само марката може да ти помогне да се диференцираш.

· Браншова конкуренция- производителите се конкурират по отношение на различни стоки, които обаче задоволяват една и съща потребност. Ето тук според мен е мястото, където маркетинга трябва да поеме дълбоките си функции по-често споменавани само теоретично и да навлезе в планирането преди производтвото. За да се задоволи една потребност има много начини и само по-изобретателлните решения ще привлекат потребителите, което в последствие може да позволи учеливаване на цената след като потребителите вече са убедени и качествата на продукта. Ето защо функцията на маркеинга за планирането е изключително важна.

· Конкуренция на формата- потребителите се конкурират помежду си с различни стоки, които задоволяват една и съща нужда- именно разликата между нужда и потребност разделят този вид конкуренция от предишния. Логиката за планирането е асолютно приложима и тук.

· Родова конкуренция- конкурентните отншение са между различни производители на различни материални блага и услуги, насочени към един и същи пазарен сегмент. Тук предизвикателството е да се убеди потребителя за какво да похарчи ограничените си ресурси. Рекламата в случая е помощника, който може да предизвика потребителя да оцени предимствата на един продукт пред друг. Много често в реалнстта този тип конкуренция е най-ожесточен, защото когато сред потребителите се появи пренасищане, тоест изобилие от възможности при ограничени ресурси и е трудно да се въздейства върху емоционалните предпочитания и ценности на клиента. Тази манипулация обаче (чрез реклама) е ежедневие за нас, примамвайки ни да бъдем арбътъри в борбата за пазарно надмощие.

Мислите на Котлър относно конкуренцията много по-актуално и прецизно описват съвременната реалност пред ставнението само по критерия свобода. Защото в днешно време всички икономисти обединяват услия критерия свобода да бъде само характеристика в положителното си значение на пазара и по-скоро да бъде прието по презумпция, че ние живеем в условията на свободна конкуренция и имаме равни шансове в борбата си за пазарен дял.