01 Aug

Потребителска култура или “Каквото повикало, такова се обадило” !

[sg_popup id=1] Потребителска култураМного често аз самия или с приятели се възмущаваме от качеството на стоките и услугите, за които плащаме в ежедневието си. Така стигаме до проблема за потребителската култура на българина. От пазаруването в харнителните магазини до веригите за електроника или бижутерия в България сякаш времето е спряло за последните петнадесет години.

Уж сме пазарна икономика, демокрация и т.н., а като влезеш в кварталния магазин те посрещат със „ .. същите като едно време..”. Потрбителската култура също не се е променила съществено. Няма да засягам чисто човешката страна на въпроса, защото не това е целта на сайта, а ще обърна внимание на пазарната такава.

Реването и роптаенето срещу пазара не помагат поради една оснвна причина: Докато има кой да купува в достатъчни за търговеца количества той няма да си мръдне пръста да направи нещо ново и по-хубаво.

Стигаме до извода, че няма конкуренция , или че е малка и незначителна. Ето тук е голямата грешка на българската потребителска култура. Дори и още един магазин да има трябва да предпочетем да пазаруваме от него отколкото от другия, в които обслужването не е на ниво и така ще създадем конкуренция.

Веднага някой ще каже: Ами какво да правим ако и в двата магазина нивото е едно и също? Това е доста примамлива теза за тези, на които не им се занимава да променят нещата около тях. И тук има решение: Избирате един от двата магазина (нали са еднакво лоши) и не пазарувате от него. Следователно или ще се промени и ще инвестира или ще фалира, ако се промени започвате от него и така дърпате другия. Примера е доста опростен, но идва да покаже, че силата на парите, с които аз и вие пазаруваме не трябва да се подценява и постоянно да се извиняваме с обстоятелствата.

Като потребители трябва да ценим силата на парите си защото тя е движещата сила на пазара. Не винаги е възможно да постъпваме правилно, но и нетрябва да го правим всеки път. Достатъчнпо е всеки път когато имаме възможност да проявяваме потребителска култура и да поощряваме или да порицаваме доброто или лошото отношение.

Аз намалих покупките си от единия от двата супермаркета до офиса на фирмата, в която работя с повече от 90% заради лошото обслужване и представлявам подвижна антиреклама на магазина. Голяма част от колегите ми също споделят това мнение.

Какво правите вие за да промените нещата?

    Comments

  1. August 3, 2009

    От много години НЕ купувам стока или услуга от място, където не харесвам или от хора, които не харесвам.

    Така разбирам задължението си като потребител.
    Така подпомагам и бюджета си.

    Не мога да разбера защо не го правят повече хора.

    Благодаря ви

  2. August 3, 2009

    Здравей Владимир,

    Тази линия трбва да бъде продължена от кокото се може повече хора! Това както вече казах не винаги е възможно, но никой не е кзал, че такава промяна може да се случи по лесен начин.

  3. August 3, 2009

    Здравей Владимир,

    Темата е много наболяла, наистина.Всеки има кауза в тази сфера, за която се бори- кой с обслужването в кварталния магазин, кой с Топлофикация, кой с интернет доставчика си….Някои воюват и на повече фронтове- едно е сигурно: това е начина! Дано българския потребител все повече осъзнава изкореняването на плановото стопанство и възприема себе си за “определящ” в реалността на пазарно- регулираната икономика.

    Поздрави,

    Вили

  4. September 4, 2009

    И аз бойкотирам магазини и заведения с лошо обслужване, но много хора не могат да си го позволят не защото им липсва “потребителска култура”, а защото например са възрастни и не могат да отидат пеша до друг магазин, или защото точно в този магазин с гадната продавачка хляба е с 10 ст. по-евтин. Не си мислете, че тези хора не искат да бъдат обслужени добре, всеки иска да се отнасят с него човешки и да бъде ухажван като клиент, но понякога е трудно да избереш алтернативния вариант. Ще ви дам един пример: Под нас в блока има заведение, което първоначално беше виенска сладкарница, но в последствие го обърнаха на столова за обяд, обслужваща офисите наоколо. Влезеш ли вътре неминуемо се омирисваш на манджи, собственика те гледа на кръв сякаш си отишъл на безплатен обяд при него и никога не те поздравява. Не ти дават салфетката като ти сервират яденето, защото пестят от салфетки. Не пускат фризерите с безалкохолното дори и през лятото, за да пестята ток и съответно сервират колата топла. Като ги запиташ защо колата е топла, ти казват, че така я искали клиентите, за да не ги заболяло гърлото. И всякакви подобни дивотии. Мислите ли, че заведението има клиенти? НЕ? Напратови – всеки обяд се пръска по шевовете от гладни работари, които са доволни да се наядат за 5-6 лв. ако ще и в кочина да ги наврат и в копанка да им сервират. Защо? Защото им е близо и защото им е евтино. Като имат, да речем един час обедна почивка, нямат време да тръгнат на дълги екскурзии да търсят ресторант и после да чакат да им сготвят поръчката. Тук идват за 1 мин, сядат и до 5 мин. яденето е пред тях. Не че хората са простаци и нямат култура, просто изборът им е тотално ограничен от независещи от тях обстоятелства.

  5. September 4, 2009

    Да! Съгласен съм.

    Има обстоятелства, които могат да ти попречат в едно такова начинание.

    По-скоро въпросът е да се научат големия процент хора, за които подобни “капризи” са възможни поради по-добрия им статус да отстояват позициите си като клиенти. А тези, които нямат чак толкова големи възможности да го правят когато е възможно. Да го правят не само защотото им са неприятни киселите физиономии на продавачките, а с ясното съзнание, че така ще променят нещо.

    Така ако не да затворят местата с лошо обслужване то поне ще поощрят тези с добро и ще получат още по-добри услуги.

    Въпроса не е да се кара някой да прави невъзможни неща. Моята позиция, е че трябва да се прави нещо, да се действа кой колкото може, а не да само да се цъка с език.

  6. September 4, 2009

    Абсолютно си прав. Ужасно се дразня, когато на някой мой приятел му донесат нещо не както трябва в ресторанта и той си мълчи пред персонала, за да не “вдига панаири”, изсумтява няколко пъти докато го преглъща и после си плаща като поп за нещо, дето не е получил. Е това мълчание ме изнервя и докато хората приемат всичко безропотно, нещата ще са на същия хал.

  7. September 4, 2009

    За съжаление мълчането в България е геройството на “хитрите” хора, които постоянно гледа как някой.. я политик, я бизнесмен си мълчи за нещо и този стереотип на хитрия мълчащ човек кара хората да си мислят, че тези, които роптаят са луди и глупави.

    Защото (цитирам) “Тук е така”. Ако започнеш да питаш хората защо не си търсят правата ставаш лош за тях. Защо? Ами защото изискваш нещо! А те са прекалено хитри за да надигнат глава. Нека някой друг “глупак” го направи ако може.

    Благодаря за адекватните коментари, ще се радвам пак да виждам мнението ти в този блог!

    Хубави дни 🙂

Comments are closed.