Сексът продава. Жени, обидно ли ви е?

Comments ( 7 )

  • Sibarit: Жените са различни и всички имаме различни приоритети. Мен може да ме обиди, колкото сравнението на жената с добрата бира, толкова и факта, че ме поставят под общ знаменател, стига да съм достатъчно сприхава 🙂

  • Sibarit,

    Благодаря ти за първия ти коментар тук!

    Съгласен съм. Аз мисля, че не трябва да се преекспонират нещата и така да стават повод за облагодетелстване на интересите на трети страни. Може конкурентна фирма да започне подмолно такава кампания, а хората да си мислят, че някой се опитва да си защитава правата.

    Иначе сигурно има случаи, при които се прекалява и за това си има съд.

  • Честно казано, не ми е обидно, защото няма какво да се лъжем – ценностната система на повечето жени се е сринала под нулата и тях напълно ги задоволява да са домакинки, които избират да перата с “розовото” или да са аксесоар на мъжа си. И понеже, аз себе си не поставям в тази категория, никак не се чувствам засегната. Много ме дразни (но не се чувствам обидена) една реклама за бира, в която на жените им предоставят една стая с дрехи, а на мъжете – една стая с бира, и всички крещят екзалтирано от щастие. Може ли така да се принизяват хората?! Това ли ги кара да “scream for joy”? Това, което ме дразни, е, че творците на тези реклами мислят само за тази аудитория – жената с парцала и мъжа с бирата/салатата. Ами направете една реклама, по която и малко по-интелигентните хора да се захласнат, да се припознаят, да се идентифицират с героите й.
    А това, че се вдига шум около гореспоменатите реклами, според мен, си е абсолютен трик, който цели да ги направи още по-скандални и популярни.

  • Здравей, myhappypond!

    Харесва ми твоята гледна точка и се присъединявам с глас в подкрепа на смислените реклами, предназначени за хора от по-резлична категория. Проблема е, че ако продукта е предназначен за широка консумация, то е добре “посланието” от рекламата да може да бъде разбрано от повече хора. Това е моето обяснение защо например всички реклами на прах за пране са абсолюно дебилни, повтарящи едни и същи фрази като: удивителна белота, пране след пране и изпира всички петна. Евентуално идеята е да може всяка баба или леля от малко село да разбере, че забога този прах пере дрехите много добре и да си го купи. Или домакинята, която гледа телевизия докато готви, да разбере какви са предимствата и да запомни по лесен начин основните характеристики на въпросния прах за пране.
    Когато продукта е предназначен за секелтиран кръг от потребители, нещата са доста иновативни, бих казала. Примери: реклами на техника, автомобили, културани събития. Трудно е да продаваш вафли и да кажеш на тийнеиджъра, че твоите вафли са уникални, използвайки дума, различна от “яко”.
    За съжаление рекламистите действат съобразно развитието и тенденциите в обществото и ако рекламите ни са идиотски, то те може би са за идиоти ;)))
    Дано да греша, аз съм оптимист и това е описание на проблема, поледнат само от една гледна точка. Има много по-позитивни и интересни гледни точки, надявам се мнениета да се разнообраят от коментарите и на други наши читатели :)))

  • @Myhappypond- И аз мисля, че нивото на потребление и начин на мислене е и това което провокира създателите на такива реклами да търсят най-широката за съжаление аудитория.

    Това което ме интерсува е обратният процес на промиване на мозъците на потребителите. Както каза Вили кому е нужно да му набиват елементарни фрази и да го хипнотизират по цял ден с квартални лелки, клюкарки и бабки. Това са стереотипи създадени от живия живот, но те трябва да бъдат променяни за да се развиваме културно.

    Рекламните послания могат да извеждат потребителя на друго ниво на мислене, а не да го вкарват в трагикомичните шаблони на нечистоплътната част от заобикалящото ни ежедневие.

  • Здравейте, отново!
    Вили, от една страна си права като казваш, че рекламните послания са съобразени според нивото и езика на потребителите и именно такива тъпотии могат да им повлияят, за да купят продукта. Но от друга страна, мисля, че Григор е по-прав в случая, защото нивото на потребителите до голяма степен се влияе от това, което им прожектират и втълпяват чрез ТВ, кино, музика и т.н. Тийнейджърите нямаше да ги кефи толкова думичката “яко”, ако не са им набивали в главите колко е cool да го употребяваш. Тийнеджърите са тикава, защото средата – реална и виртауална, ги възпитава по този начин. А част от тази среда са връхлитащите от всякъде реклами, които се мъчат да ги хванат като потребители. С домакините не по-различно – искат или не, са принудени да гледат Гала, Перла, Забранена любов и малоумните реклами и това ги прави още по-заблудени, задръстени и затъпвящи. Освен това, не само таргет-групата на безработните домакини има нужда от прах за пране. Рекламистите да помислят и в тази посока, както казва Григор – “Рекламните послания могат да извеждат потребителя на друго ниво на мислене, а не да го вкарват в трагикомичните шаблони на нечистоплътната част от заобикалящото ни ежедневие.”

  • Здрасти,

    Именно това имах предвид и аз. Всъщност моето мнение и това на Григор са двете страни на една и съща монета. Аз съм оптимист относно вътрешно вроденото съзнание на обществото и това, че ако в определени ситуации се държим като безмозъчни хомосапиенси е само защото именно нещата около нас ( в случая рекламите) ни го набиват в голяма стапен в главата. Затова и завърших коментара си с разяснението, че това е само една гледна точка. За пореден път този казус, за това дали ниската култура на обществото поражда елемантарните рекламни решения или повърхностните реклами водят до закърняване на интелекта на човек, ми се струва като въпроса за яйцето и кокошката.
    Гледните точки са потивоположни, но може би факта, че обществото е съществувало винаги и е имало друг вид преди време, а рекламите са един вид “рожби на времето” може би ме кара да мисля че “вмешателството” на рекламите е довело до промяната в обществото.

    В крайна сметка оставаме с надеждата да се мисли все по-иновативно,когато се рекламира, да се излиза от рамките и всичко това да бъде не само с цел икономическа печалба, но и с мисълта за социална отговорност. Защото обществото иска нещо, което е видяло, че може да получи, докато рекламтана политика налага нещо, което обществото не е виждало досега.