[sg_popup id=1] 
Представете си, че маркетингът се превърне в една стандартна професия в България. Както е разпространено да бъдеш учител, лекар или адвокат. Представете си ден, в който дори и по-възрастните хора знаят какво е това маркетинг. И време, в което маркетингът не е „изкуство” и искащите да се занимават с маркетинг не са толкова много, а занимаващите се с истински такъв толкова малко. И ден, в който думите: маркетолог, маркетьор и бранд ще бъдат по-разпространени и откриваеми в речниците за български език ( и word редакторът ще спре да ги подчертава ).Представите ви за този ден включват ли „бекгарунд”- установена система за подготовка на маркетолози?
Ситуацията в това отношение е България в момента е учудващо разнопосочна. Имаме два страхотно отделечени полюса- на магнит, взаимно изключващи се, отблъскващи се, Северен и Южен- вие изберете как да си ги визуализирате. Аз ще ги нарека Северен и Южен. Първи опит да опиша картината на Южния полюс:
· Всеки може да вземе отношение (компетентно ?!?) по въпроса за състоянието на рекламния пазар в България, колко е голяма нуждата от маркетинг и колко е важно да има маркетолози, защо българските фирми са толкова глупави да не намеат такива хора, които да правят някакви нестандартни неща и така да възродят всички бизнеси.
· Всички мислят, че записването на специализация, магистратура, допълнителен курс по маркетинг е много подходящо и така можеш „ да уцелиш десетката” защото маркетинга се комбинира много добре със всевъзможни науки, а в крайна сметка ако основната ти дисциплина не сработи, за маркетолог винаги ще те вземат в някоя рекламна агенция.
· В същия дух на 9 от 10 обяви за работа на солидна маркетингова позиция като бранд мениджър, маркетинг мениджър или консултант изискването за образование е неконкретизирано ( в повечето случаи се иска „висше икономическо образование”). Подкрепям идеята да се дава шанс на хора, незавършили маркетинг, но защо тогава в университетите, в които се учи маркетинг се разкриват стотици места и ежегодно се бълват стотици „маркетолози” на пазара на труда. Защо след като това да бъдеш маркетолог въобще не е толкова нужно, за да работиш като такъв?
· На въпроса „ какво работиш?” често се отговаря със „ ами в маркетинговия отдел съм”– това звучи помпозно. На следващия въпрос „ С какво се занимаваш?” следва отговора „ Ами…разни неща- рекламата на фирмата, продажбите, маркетинга, дистрибуцията” .
· Обучението по маркетинг е по-идейно структурирано и с основа. Възможностите за допълнителна квалификация се откриват и в университетите, а не само чрез странични организации. Обучението е по-таргетирано.
· Представата за маркетинга е по-добре дефинирана пред стандартния член на обществото- клоновете на маркетинга са разграничени и всеки решава от кое колко разбира
· За позициите на по-високо ниво в йерархията се изискват повече конкретни компетенции в областта на маркетинга- конкретно образование, допълнителни специализации и стаж. Това прави тези длъжности по-трудно достижими, но вдига реномето на проф?
?сията.
· Маркетингът и рекламата не стоят в представата на повечето хора като каца със сладък мед, при което хем работиш и ти плащат хем се занимаваш с „интересни и увлекателни неща”, разсъждавайки коя реклама как да изглежда все едно си избираш нещо от каталог на марка козметика.
Както се досещате двата полюса могат да бъдат обрисувани много по-обстоятелствено, но има една тяхна съществена характеристика: Те съществуват паралелно в пълния си блясък, обозрими в нашата страна. Мога да се обзаложа кой свят ви хареса повече и, че всеки от вас може да измисли поне още няколко точки в описанието на Южния и Северния полюс. Така, че уважаеми читатели, интересуващи се от ситуацията, в която е поставен днешния маркетолог в България, изразете недоволството и надеждите си и помогнете да попълним нашия списък.
Много интересен пост, браво, Вили!
Дано само маркетингът в България не се превърне в любима тема за философстване и даване на мнения – като политиката и футбола, от които всички разбират.
В тази връзка разбирам твоите опасения от това, че хората, които работят в маркетинг отделите, много често не са завършили това.
Според мен ситуацията е предизвикана от недостатъчната управленска култура на самите собственици и бизнес мениджъри – те, за съжаление, много често нямат достатъчно добра представа какво животно е това маркетингът и смятат, че всеки може да работи подобно нещо.
Искам само да допълня Поли относно управленската култура.
Това което съм забелязал не само на местата където съм бил зает професионално, но и в други фирми е залагането на маркетинга като функция от само едното П, това на промоциите.
Т.е. в повечето случай дадените на маркетьорите правомощия са многократно по-малки от исканите резултати и там нишката се къса.
Здравей, Поли!
Именно в това вече се е превърнал маркетингът в България- в тема за разговори, по която всеки може да вземе отношение: я по някоя реклама, я по промоция или по цялостна линия и стратегия. Не казвам, че ако обичаш футбола не трябва да гледаш и да коментираш, но все пак на терена трябва да бъдат само професионалистите, нали 🙂
Относно изискванията за работа, всеки път се сещам за примера от твоята статия в Буркана (http://www.marketingburkan.com/archives/4068), който съвсем случайно срещнах и в оргинал- за маркетологът- ветеринар и спирам с размислите по темата дотук 🙂
Все пак аз винаги съм била оптимист, защото неразвитата и донякъде оплетена ситуация тук в България дава възможнсоти, които хората в чужбина, работещи в привидно по-добри усовия, нямат.
Да, хората твърдят, че в условия на ограничения израстват гениите и се раждат гениални идеи, но дали е така, кой знае. Това в рамките на шегата.
Въпросът е как да ограмотим управленците или да чакаме да се сменят мениджърските поколения?
В карайна сметка сме въвлечени в един омагьосан кръг. Може би по-компетентните мениджъри биха обяснили похода си с това, че действат според това, което пазара им предлага.
Смяната на мениджърското поколение ми звучи доста добре, но не бихме дочакали, може би момент на пълно отрезвяване:)
Мениджърите може би биха се ограмотили, както биха и останалите хора в обществото, ако визията за маркетинга и маркетолога се промени коренно. Точно това беше идеята ми когато започнах да пиша статията. Маретинга се е профанизирал, а заедно с него и мнението на хората, усилията на специалистите, компетентността на преподавателите и решенията на мениджърите. Според мен ключа е в предизвикването на хората да мислят по въпросите на маркетинга от “правилната” гледна точка и сами да открият своето отношение към него. Тоест да се изведе точната идея за маркетига и да се разрушат грешните представи от съвременните поколения маркетолози.
Трябва да се полагат усилия от всички хора с възможности да се запази науката от обезличаване и да се придаде стойност на професията маркетолог тук в България.
Това е моята визия, а ти Поли, каква е твоята идея? Как може да бъде “изведен” маркетинга от кризата,в която се намира?
Аз – както и вие – се опитвам да го направя с блогване, с популяризиране на маркетинг професията и стойността, която носи маркетинга за бизнеса.
А също – и като се опитвам да формираме едно неформално общество от професионалисти, които се подпомагат и обсъждат маркетингови идеи и проекти.
Мисля, че с Буркана успяваш да достигнеш по истински начин до много хора, които се интересуват от темата, а и ние ще дадем своя скромен принос към каузата 🙂
Ясната насока в едно начинание е гаранция за положителния му завършек.
Лека вечер