Уговаряне на среща и продажби по телефона. Усмивката

Comments ( 4 )

  • V

    Много подробно и добре написано. Методът на усмивката е изпробван и от мен, несъмнено всички неволни промени, които настъпват при усмивка като промяна в интонацията се усещат веднага отсреща, особено ако се усмихнеш искрено или ако си обигран. И по тази тема има да се говори много. Аз искам да разкажа за един по-необичаен начин на започване на разговор, когато се обаждаме за пръв път на непознат човек. Той експлоатира едно от най-ценните неща за човек – името му. Наред с рожденната дата, някои характеристики на тялото, това е едно от нещата, които хората възприемат като много лични. Погали името, ще погалиш човек. Става въпрос за един “метод”, който не винаги може да се използва, но е интересен. Ако да речем се обаждате на Петър Иванов, когато същия вдигне телефона го потърсете като Иван Петров. Това създава в повечето случаи положителна емоция. Понякога може да е “опасно”, но в повечето случаи се възприема доста положително. Защото още от първата дума темата на разговор засяга егото на другия. Извинение, че не сте разбрали как е точно името, и че вече *ще го запомните добре*, всъщност то звучи много по-добре като “Петър Иванов”. Ако не друго със сигурност ще създадете интересно впечатление. Понякога само от това как усетите събеседника може да разбете да ползвате ли този похват.

    Има редица други методи, свързани с името на събеседника.., но като цяло може би най-важното е, както е написано, да се започне с един среден тон между непринуденост и професионализъм.

    В телефонните разговори има много методи, които се увеличават прогресивно, с колкото по-незапознат с такива “трикове” човек разговаряте. Паузата може да се използва много силно, но това е тема на друг разговор.

  • Освен в разговорите по телефона ми се иска повече да се усмихваме в България :). Виждал съм хора с обслужващата сфера, които се усмихват докато си във възможностите им за продажба, а когато тези възможности изчезнат или се появят неудобни въпроси тази усмивка остава на заден план. Даже прераства в нещо като гримаса.

    Даже е “прието” по улиците да сме намръщени, а когато видим някой усмихнат да го гледаме странно. Тук оправданията с бедността и нищетата, в която тъне българският народ не ми минават, защото има къде по бедни нации, а са ухилени до ушите. Не казвам, че това може да ни реши проблемите, но мисля, че позитивната енергия би подействала добре на всички.

    Егото на хората наистина е силно оръжие, което често се обръща срещу тях. Споменаването на името в началото определено ласкае егото. Аз лично в по-напреднала фаза на комуникацията използвам малкото име в разговора последвано веднага от моето. Това е много често срещана комбинация в разговор между приятели, което буди приятни и свързани с доверие асоциации. Почти винаги е давало положителен резултат (разбира се в комбинация и с груги похвати).

    Интересно разширяваш обхвата на темата. Ще ми е интересно да разбера как използваш паузите в разговорите. Мисля, че ще е полезно и на останалите читатели, които се занимават с продажби или с друга бизнес комуникация по телефона 🙂

  • V

    Усмивката е хубаво нещо. Но днес прекалено много се използва за оръжие в тези среди. За радост фалшивата е много лесна за разпознаване от трениран. Но забележи следващия път наистина, когато пътуваш с метро или автобус как всички съпътуващи са с пасивно изражение. А веднага забелязваш някой, който е просто в добро настроение, на улицата или в превозно средство. И това наистина е заразително.

    А съм сигурен, че знаеш и какво предлагат НЛП теориите за усмивката. Аз съм стигнал до извода, че ако наблюдаваш малко дете (4-6) години как се усмихва – имаш по-добър учебник. От “закъснялата усмивка” до “непресилената усмивка”, всичко е там – в искреността на детската преценка.

    Накратко паузата дори може да отключи бърборанкото в събеседника, да покаже почти всяко човешко чувство в правнлия контекст и правилно използвана… Паузата създава и напрежение, което е силно оръжение, паузата може да залъже. Универсален инструмент, но повече за паузите ще пища друг път. Днес доста се г-в-тренднах.

  • Определено фалшивата усмивка е по-скоро недостатък, отколкото полезен инструмент.

    Аз лично не изпитвам трудност да я използвам, защото съм доста оптимистично настроен човек по природа и ми идва отвътре. Доброто отношение наистина може да бъде заразително.

    За хората в метрото и не само- понягога имам чувството, че в нашата страна е срамно да си щастлив и ако хората видят усмихващ се човек на улицата немогат да намерят обяснение. Тогава човекът е най-вероятно луд, а когато плаче или е намръщен- ооо това е нормално- човекът има проблеми..

    Г-в-тренднах е инетересен израз. Много се радваме на активността ти и миля, че това е сериозен начин да се развиват темите в блога. Твоите включвания сигурен съм са полезни и на другите читатели.

    Винаги си добре дошъл тук и ще намериш приятели!

    Хубава вечер

Give a Reply