25 Jun

Вувузели & Маркетинг?!?

[sg_popup id=1]

Здравейте!

Откакто започна Световното първенство по футбол, светът има нова тема за размисъл. Вувузелите. Коментират се по-скоро отрицателно, а заради натрапващия се шум , който създават няма как да оставят някой безразличен.
Ще си кажете: а какво общо имат вувузелите с маркетингаЗа мен се породи такава връзка в съзнанието ми и затова реших да я споделя с вас. Ето сега ще се опитам да вмъкна малко теория в размислите си по повод досадните еднометрови инструменти.

Когато говорим за МОС* (Маркетингова обкръжаваща среда) и по-контретно за Макромаркетингова среда, обикновено в края на главата авторите на учебници споменават като последна точка „културата на населението” като елемент на макромаркетинговата среда. Рабира се този елемент не е равнозначен на демографските, икономически, природни и технологични фактори, но има своята роля за анализирането на пазарите. Обикновено е трудно да се даде практически пример за културния елемент при вземането на маркетингови решения. Обикновено сме срещали примери свързани с модните течения или неподходящо позоциониране на продукт, на територия, където културните особености не биха дали предпоставки за развитието му.

Ето един бегъл пример с вувузелите. Имайки предвид тази културна особеност и провеждането на грандиозно събитие като Световното първенство по футбол, би могло да се направи предварителна прогноза за нуждата от определени продукти.

На първо място производителите на вувузели вероятно са мести фирми, които са наясно с кулурните особености на населенето. При по-добро анализиране на този фактор, дори и чужда фирма би могла да намери място в тази ниша за периода преди и по време на световното, когато търсенето е най-голямо, ако разбира се, се е ориентирала правилно преди това.


На второ място ще поставя свързания с вувузелите продукт, който на базата на проста преценка вече е оценен от всеки подобаващо предприемчив амбулантен или уличен търговец: тапите за уши. Всички следяхме прессъобщенията за огромния брой продадени тапи за уши, чието количество дори не достига, поради голямото търсене. Ето какво би могло да се избегне като се анализира кулутурния фактор- би било предвидено, че търсенето на тапи за уши ще бъде по-голямо от това на вувувзели, поради значително по-големия брой зрители от други култури.
Ако е направено предварително изследване не само на срепента на изполване на вувзели, а и на реакциите на останалите зрители на шума, който те създават, с голяма сигурност мога да твърдя, че много други алтеративни продкти биха били измислени. Било то продукти за „отговор” на вувузелите или да ги наречем „защитни” продукти от вувузелите. Много иновации щяха да бъдат реализирани ако културният фактор при анализите в случая беше взет предвид.

За финал
 искам да поясня, че бих разбрала едно евентуално недоумение от страна на читателите, тъй като на пръв поглед наистина е трудно да се свържат въпросните вувузели с теорията на маркетинга– но ето че и това е възможно. А може би и за някои интересно и повод за размисъл- бих се радвала ако е така 🙂
*МОС се формира от различни субекти, сили и обстоятелства, които пряко или косвено влияят върху поведението на организациите производители, когато се изграждат отношенията между тях и потребителите им.
(Маркетинг, Авторски колектив при УНСС (доц. д-р. П. Иванов), изд. „Стопанство”)

    Comments

  1. June 30, 2010

    Честно казано, почнах да свиквам, днес даже ми е скучно без тях.

    Какъв ли е нашенският еквивалент на вувузелите – кебапчета и мазни пържени картофки в неусточива платсмасова чинийка с чупеща се вилица? захарен памук на клечка, подаден от дебел чичо с потни длани? варена царевица в мръсен леген на плажа, предшестван от бодрото “кукуруза… майлс…”?

    Как ли изглеждаме отстрани? И с каква маркетингова иновация може да се компенсира съществуването на тези “културни” особености 🙂

  2. July 1, 2010

    Аз също не съм най-големия противник на вувузелите- и все пак те се оказаха трън в очите на много зрители.

    Интересна тема за нашенския еквивалент на вувузелите- ще ми бъде интересно да видя идеите на феновете на МБ във Facebook. Според мен именно слънчогледовите семки, които вече някой е споменал във FB, са интересната “занимавка”, без която никой уважаващ себе си футболен фен не отива на стадиона.

    А царецивата, кебапчетата и памука, към които бих добавила сусамките на съборите и питка с кюфте вътре, не бих подложила на задълбочен анализ. Имаме прекалено много характерни навици, които сами не харесваме, но все пак си позволяваме да се присмиваме на други нации, а особено на “съседните” и равни по “дередже”.

    Никоя маркетингова иновация не е призована да компансира културни особености по мое мнение. Просто когато тези особености са съчетани с икономическа дейност от осбено голям мащаб би могло да бъде предложена идея за “усвояването” на тази особеност по печеливш начин.

    За нас еквивалента би бил следния (ако рабира се някой ден в един български събор се открият потенциални възможности за печалба: Производител на кебпчета и зелева салата да “сервира” храната в специално пригодена кутийка, от която да неможе храната да падне на земята например 😀 Или царевицата да се предлага в опаковка, или продавачите да използват ръкавици. Всички тези неща са съвсем нормални за останалия свят, но за нас…не биха ли били иновация ако си представим дебелия чичко в центъра на селото с найлонови ръкавици…
    И не е ли това жлако?

    Има поводи за размисъл в тази тема, особено ако обърнем погледа към себе си 🙂

  3. July 1, 2010

    Наистина, съчетаването на културните различия и предпочитания с маркетинг иновации има голям потенциал.

    Особено на голям пазар, но и в България има какво да се печели, ако нещата се култивират 🙂

  4. July 4, 2010

    Забравихте карамелизираните ябълки от едно време:)

  5. July 4, 2010

    Поли, съгласна съм- но както повечето ни коментари на различни теми приключват: да се надяваме, че нещата ще търпят развитие и ние ще сме часто от него 🙂

    Калин, благодаря за комантара Ви!

    За карамализираните ябълки се сетих- даже си представих и цялата сергия с наредените сладки изкушения. Не ги споменах по-скоро защото моята асоциация за ябълките е доста по-позитивна от тази за кебапчетата, семките и подобните “навици” на бългрина.

    Хубава седмица!

  6. July 5, 2010

    Ябълките са си точно в същия сегмент като кебапчетата, семките, те са идеалното допълнениена памука…:).

  7. July 5, 2010

    Калине определено карамелизираните ябълки са част от традициите ни.. при мен изникват много свежи и.. лепкави спомени от детството 😉

    Хубави дни

Comments are closed.