11 Jan

Фунии на трудностите и ресурсите. Планиране от бъдеще към настояще.

[sg_popup id=1]
Пред всеки предприемач е изниквал въпроса за планиране на бъдещите трудности, пред който ще се изправи и ресурсите, с които трябва да им отговори. Днешната статия е посветена на тази дилема.

Ще ви представя една собствена интерпретация на един от гениалните подходи представени в теорията на Професор. Манов по отношение на планирането. И по-рано в блога сме писали статията по темата „Прогнозиране и Планиране”. На кратко става въпрос за планиране не от сегашния момент към това, което искаме да постигнем в бъдеще, а движение на плановете от дадена бъдеща ситуация, която целим към настоящето. Теорията е гениална, защото ни показва какво трябябва да представляваме в момента за да постигнем набелязаната цел след 2 години например.

Целта на метода е проста. Вместо да изходите от това, което в момента може да направите за постигането на целите си в неопределен в бъдещето момент или просто да осъзнаете, че няма да успеете в срок, методът позволява връщайки се назад към началната точка не само да поставите реалистични цели и ресурс в начлото, а и многократно по-голяма ниво на прогнозираните препятствия и трудности. Ето фунията на трудностите, която следва от този метод:

 

Един елементарен и не до там корентен пример, който ще използвам поради липса на друга хрумка в момента е:

Зима е, а Вие сте решил да си направите разхоодка включваща пресичне на малка река на място където няма мост. Планирайки разходката и това как ще преминете реката може да започнете по следния начин. Какво ми трябва? Топли дрехи, здрави непромокаеми ботуши, добра преценка за мястото на пресичането, преценка на времето за пресичане и дали ще се вместите в плана на разходката и така тръгваяме уверени, че всичко ще е наред. Какво става обаче ако планираме от бъдеще към настояще. Къде искам да бъда? От другата страна на реката за да продължа разходката. Добре, вече съм там. Опа, осъзнах че съм мокър и ще ми е много неприятно да продължа разходката, а ако се върна за сухи дрехи ще изгубя време. Ок, значи ще си взема и непромокаема чанта с сух комплект дрехи, който ще ми послужи.

Тоест фунията на планираните трудности в пъривя случай е разширяваща се по посока на желания резултат в бъдещето, а във втория стесесняваща се към този момент. С други думи, когато планираме от настояще към бъдеще във времето проблемите, пред които ще осъзнавате, че ще се изправите ще се увеличават, а когато планирате от бъдеще към настояще ще обхванете, по-голям аспект от проблеми докато достигнете до сегашната точка на планиране. В този случай тръгвате от една точка в бъдеще, която се разширява за да достигне обема проблеми, които трябва да се решат за да имате успех. Вижте на графиката:

 

Трудностите са подлежащи на прогноза и неподлежащи на прогноза. Степента, в която проблемите подлежащи на прогноза се контролират регулира и посоката и широчината на фунията в различните времеви периоди.

Сега втория тип фуния. Това е фунията на ресурсите. Целта на всяко начинение е да се създаде полезност. Материална или нематериална, но полезност. Тъй като от Айнщайн знаем, че нищо не изчезва, а просто се претрансформира в нещо друго, може да заключим че всяка създадена полезност в определен смисъл представлява и ресурс, който може да се използва.

 

Когато започваме дейснот в дадена насока има период, в който не получаваме полезност, а само изразходваме ресурс до достигане на определена точка. Това е периода, в който при равни други условия фунията на ресурсите намалява размера си прогресивно, колкото повече се доближаваме до тази точка. Вижте графиката долу:

Сега нека насложим горните графики и да погледнем какво се получава. При подхода на планиране от настояще към бъдеще, най-голям ресурс ще имаме, когато фунията на трудностите е най-тясна. Вижте графиката:


Тук трябва да се отбележи, че основния фактор за разпределение на ресурсите са трудностите, през които минаваме и по тази причина изразходването на ресурс в началото следва да е по-малко. Това обаче не отменя факта, че ще е налице значителна загуба на ресурс в сравнвение със случая, в който сме изправени пред по-големите трудности в началото, когато разполагаме с пълния актив от ресурси.

Ето каква е картината при прогнозиране от бъдеще към настояще. Фунията на ресурсите е симетрична на фунията на трудностите, което ни предоствая по комфортни условия за работа, тъй като на по-големия ресурс, който имаме съответстват по-големи трудности и обратното. Ето графиката:

 

Надявам, се че ви беше инетресно. Държа да отбележа, че горната интерпретация е на един бакалавър върху теория от едно светило на научката и моля научната общност да бъде снисходителна и да не ме съди прекалено строго 🙂

Хубави дни от мен!